В началото на 2010-те години Ема Стоун беше навсякъде. По екраните, по плакатите, в разговорите за новото поколение холивудски актриси. „Superbad“, „Zombieland“ и „Easy A“ я превърнаха в лицето на остроумната, леко странна и винаги симпатична героиня, в която публиката се влюбва от пръв поглед. Това обаче никога не ѝ беше достатъчно. Зад усмивката и хладнокръвното присъствие стоеше усещането, че ако продължи по този път, ще се превърне в нещо удобно, но предвидимо. А тя не искаше удобство. Търсеше предизвикателство.
Детство, тревожност и сцената като убежище
Преди да стане Ема Стоун, тя е Емили – дете с тежка тревожност и паник атаки. Родена през 1988 г. в Скотсдейл, Аризона, тя прекарва първите си месеци с тежки колики, които увреждат гласните ѝ струни и ѝ оставят характерния дрезгав глас. Парадоксално, именно този глас по-късно ще се превърне в запазена марка. Като дете страхът я задушава. Театърът се оказва спасение. Там контролът е в нейните ръце. Репликите имат начало и край. Паниката отстъпва. На 11 години вече играе в младежки продукции и знае, че това няма да бъде просто хоби.
„Project Hollywood“ и сблъсъкът с реалността
Мечтата за киното идва рано и не търпи отлагане. След едва един семестър в католическа гимназия, тя убеждава родителите си да се преместят в Лос Анджелис с PowerPoint презентация, озаглавена „Project Hollywood“. Звучи наивно, почти комично. Но сработва. Реалността обаче е безпощадна. Следват прослушвания за Disney сериали, ситкоми, пилотни епизоди, които никога не стигат до екран. Появи се в „Malcolm in the Middle“, в „The Suite Life of Zack & Cody“, но нищо не се задържа. Сериалът „Drive“ е отменен след седем епизода. След поредния отказ тя стига до усещането, че е ударила дъното.
„Superbad“ и внезапният пробив
2007 г. променя всичко. „Superbad“ е комедия за гимназисти, но за Стоун е спасителен пояс. Ролята ѝ е малка, но достатъчна, за да покаже естествения си чар и комедиен ритъм. Филмът става хит. Вратите започват да се отварят. Следват „The House Bunny“, „The Rocker“, а после и „Zombieland“, където вече има повече пространство да покаже емоционален диапазон. Там тя печели ролята си с дръзко прослушване, в което вместо да бъде мила, решава да роустне Джеси Айзенбърг. Рискът си струва.
„Easy A“ и доказателството, че Ема Стоун може да води филм
Истинският тест идва през 2010 г. с „Easy A“. Стоун напуска друг проект, снима при тежка умора, почти без сън, и дори открива, че има астма след пристъп на снимачната площадка. Всички наративни сцени са записани в рамките на един 14-часов ден. Резултатът обаче е категоричен. Филмът успява, а тя получава номинация за „Златен глобус“. Вече не е просто поддържаща фигура. Тя е водеща актриса.
Ромкомите, драмата и първият вкус на сериозното кино
След „Easy A“ тя можеше да остане завинаги в комедията. И за кратко го прави. „Crazy, Stupid, Love“ показва химията ѝ с Райън Гослинг, въпреки че снимките са белязани от личните ѝ страхове, включително фобията от това да бъде вдигана. Същата година „The Help“ ѝ дава първата сериозна драматична роля. Филмът е номиниран за „Оскар“, но тя остава извън списъка. Това обаче е първият сигнал, че в нея има много повече, отколкото Холивуд е склонен да ѝ даде.
„The Amazing Spider-Man“ и капанът на големия франчайз
Ролята на Гуен Стейси я вкарва в най-масовото кино. Химията с Андрю Гарфийлд е истинска, както на екрана, така и извън него. Стоун успява да направи образа интелигентен и земен. Въпреки комерсиалния успех, продължението се представя по-слабо, а третият филм е отменен. Това е ясен знак, че тя няма намерение да остане затворена в костюма на любима на супергерой.
„Birdman“ и сривът, който води до признание
2014 г. е повратна. „Birdman“ изисква техническа прецизност и психическа издръжливост. Филмът е заснет като един дълъг кадър. Грешките означават всичко отначало. Натискът е огромен. След десетки повторения Стоун се срива, плаче в гримьорната, убедена, че не може повече. Връща се. Издържа. Получава първата си номинация за „Оскар“. Филмът печели „Най-добър филм“. Това вече не е просто успех. Това е преход.
Бродуей, „La La Land“ и второто прераждане
След „Birdman“ тя поема още по-труден път – Бродуей. „Cabaret“ изисква осем представления седмично, почти монашески режим и постоянна загуба на глас. Но опитът я променя. „La La Land“ идва като кулминация. Мюзикъл без съвършенство, с умишлена уязвимост. Стоун пее и танцува, без да се крие зад техника. Ролята е лична. Историята е близка. Наградата „Оскар“ е логичният край на този етап.
От звезда към създател на истории
След това тя не избира лесния път. „Battle of the Sexes“, „The Favourite“, „Maniac“. Ролите стават по-странни, по-остри, по-морално двусмислени. Паралелно с това тя започва да продуцира. Заедно със съпруга си Дейв МакКери създава компанията Fruit Tree. Вече не чака предложения. Тя ги създава.
„Poor Things“ и актрисата без спирачки
Сътрудничеството ѝ с Йоргос Лантимос достига връх с „Poor Things“. Роля, която изисква пълно физическо и психическо себеотдаване. Стоун изгражда персонаж от нулата – тяло, походка, мислене. Вторият „Оскар“ идва като потвърждение, че това не е случайна кариера, а внимателно изграден път.
Днес Ема Стоун е пример за актриса, която отказва да се задоволи с очакванията. Тя започва като „момичето от комедиите“ и стига до творец, който оформя собствената си съдба. И най-хубавото е, че никой не знае какво ще бъде следващото ѝ превъплъщение. Именно в това е магията.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.