През 90-те години Куба Гудинг Джуниър беше от онези актьори, които не просто участваха във филми, а ги раздвижваха с присъствието си. Публиката го забеляза още с пробивната му роля в „Boyz n the Hood“, филм, който разтърси Холивуд и постави нови въпроси за расата, насилието и младостта в Америка. Той беше млад, гладен за успех и притежаваше онази сурова енергия, която не може да се научи в никоя актьорска школа.
След това дойде A Few Good Men, където се изправи рамо до рамо с имена като Том Круз и Джак Никълсън и не изглеждаше като статист в тяхната сянка. Това беше важен момент. Холивуд разбра, че този човек не е еднодневка.
Но истинският взрив настъпи през 1996 г. с Jerry Maguire. Ролята на Род Тидуел му донесе „Оскар“ за поддържаща мъжка роля, а репликата „Show me the money“ се превърна в културен феномен. Речта му на наградите беше емоционална, хаотична, искрена. Публиката го обикна още повече. Дензъл Уошингтън му се обажда лично да го поздрави, Куинси Джоунс му изпраща шампанско, Сидни Поатие също се свързва с него. Това е моментът, в който младият актьор официално влиза в пантеона.
И тук започва парадоксът.
„Оскаровото проклятие“ и опасната гордост
След триумфа мнозина очакваха безупречна поредица от големи филми. Самият Гудинг по-късно признава, че се е вкопчил твърде силно в титлата „носител на Оскар.“ Вместо да продължи да работи инстинктивно и смело, започнал да „пази“ златната статуетка. Искал всяка следваща роля да доказва, че може повече.
Резултатът? Откази.
Стивън Спилбърг го искал за Amistad. Той отказал.
Предлагат му участие в Hotel Rwanda. Отказ.
Ролята в The Last King of Scotland след неговото оттегляне отива при Форест Уитакър, който печели „Оскар“ за изпълнението си.
Бил е спряган за Ray и Ali. Отново казва „не“.
От дистанцията на времето той сам признава, че е направил огромна грешка. В индустрия, в която отказът към големи режисьори може да се приеме като обида, подобни решения не остават без последици. Постепенно телефонът започва да звъни по-рядко.
От А-лист към директно на DVD
След еуфорията идва отрезвяването. Ролите намаляват. Проектите стават все по-несигурни. В началото на 2000-те години, заедно със запомнящите се драматични роли в Men of Honor и Pearl Harbor, Куба започва да се появява и в комедии като Snow Dogs и Boat Trip, които критиката посреща с унищожителни отзиви. Номинациите за „Златна малинка“ започват да се трупат.
Опитва се да бъде екшън герой в Chill Factor. Филмът се проваля. Участва в Norbit и Daddy Day Camp, които също се превръщат в символ на лош вкус.
Между 2006 и 2013 г. кариерата му се плъзга към зоната на директните DVD продукции. Самият той по-късно нарича този период „direct-to-video trash time.“ Тежко признание. Но честно.
В един момент актьорът, който някога летеше с частни самолети и купуваше къщи на майка си и тъща си, признава, че е фалирал. Холивуд може да те издигне бързо. Но може да те забрави още по-бързо.
Опитът за завръщане – телевизията като спасение
Когато киното затваря врати, телевизията понякога ги отваря. Раян Мърфи му предлага ролята на О. Джей Симпсън в American Crime Story. Ироничен избор. Бивша суперзвезда, попаднала в центъра на скандал, изиграна от бивша суперзвезда, преживяваща собствена криза.
Изпълнението му получава номинация за „Еми.“ За момент изглежда, че кариерата отново тръгва нагоре. Появява се и в American Horror Story. Това е глътка въздух.
Пробва и режисура с Bayou Caviar през 2018 г., филм, който обаче не успява да впечатли критиците. Завръщането остава колебливо. Нито пълен провал, нито истински триумф.
Личният живот – когато скандалите изместват киното
Докато професионалният му път криволичи, личният живот започва да се разпада. Съпругата му Сара, с която има три деца, подава молба за законна раздяла през 2014 г., а по-късно и за развод. След новината започват да излизат твърдения за изневери и извънбрачни връзки.
През 2019 г. срещу него започват да се появяват обвинения в сексуално посегателство. Броят на жените, които твърдят, че са били обект на неподходящо поведение, нараства до десетки. Делата се множат. Някои граждански искове завършват с решения по подразбиране срещу него. През 2022 г. приема споразумение и се признава за виновен по обвинение за целувка без съгласие.
В ерата след #MeToo подобни обвинения имат тежест. Студиата стават предпазливи. Репутацията се руши по-бързо, отколкото се гради.
Талант, импулс и самосаботаж
Историята на Куба Гудинг Джуниър е странна смесица от изключителен талант и импулсивни решения. Той е актьор, който може да бъде брилянтен, когато попадне на правилната роля. Но също така е актьор, който сякаш често избира погрешния завой.
Самият той поема отговорност за част от падението си. Признава, че е трябвало просто да работи с добри режисьори и да не се страхува толкова за статута си. Това е урок, който много артисти научават късно.
Има нещо почти трагично в тази история. Момче от Boyz n the Hood, което не иска да бъде стереотип. Носител на „Оскар“, който иска да бъде повече от една реплика. Суперзвезда, която се страхува да не бъде пародия на самия себе си.
Ще има ли ново „Show Me the Money“?
Днес името му предизвиква смесени реакции. За някои той остава Род Тидуел. За други – символ на пропуснати възможности и скандали. С толкова съдебни дела и обществен натиск, голямото завръщане изглежда малко вероятно в близко бъдеще.
И все пак Холивуд обича историите за възраждане. Обича вторите шансове. Въпросът е дали публиката е готова да отдели артиста от обвиненията. Дали индустрията ще поеме риска.
Куба Гудинг Джуниър сам веднъж казва, че майка му му дала съвет никога да не позволява на хората да му отнемат радостта. Може би това е единственото, което му остава напълно непокътнато.
Понякога падението не е еднократен срив, а поредица от малки избори. Понякога най-големият враг на един артист е собственото му его. А понякога, както показва тази история, една златна статуетка може да тежи повече, отколкото изглежда.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.