Кариерата на Едуард Нортън никога не е вървяла по права линия. Тя криволичи. Спира рязко. Понякога тръгва в обратна посока. Това е история за актьор, който връхлетя Холивуд като ураган, отказа да се държи „нормално“, плати си за това и накрая изгради собствено убежище далеч от шума. Не е приказка за възход и падение. По-скоро е портрет на човек, който отказа да бъде удобен.
Годината, в която никой не го познаваше, а всички го запомниха
През 1995 г. Едуард Нортън е почти невидим за киното. Театралните среди го познават. Холивуд — не. Само година по-късно той вече има три филма с режисьори като Уди Алън, Грегъри Хоблит и Милош Форман. Това не е случайност. Това е експлозия.
Everyone Says I Love You на Уди Алън не превръща Нортън в звезда. Но го поставя на картата. Истинският удар идва с Primal Fear. Ролята на Арън Стамплър първо е предложена на Леонардо ди Каприо, после на Уил Уийтън. И двамата отказват. Следва кастинг с над две хиляди актьори. Сред тях — Мат Деймън, Джеймс Марсдън, Едуард Фърлонг, Педро Паскал. И Нортън.
Нортън влиза, изиграва сцената и излиза победител. Деймън излиза с друго — ясно осъзнаване, че ако иска роли, ще трябва сам да си ги напише. Малко по-късно това води до Good Will Hunting. Нортън, от своя страна, създава образ, който започва като крехък и завършва като удар в стомаха. Наградите валят. „Златен глобус“. Номинация за „Оскар“. Роди се звезда.
Престиж без касов успех и защо това има значение
Същата година Нортън участва и в The People vs. Larry Flynt. Филмът се проваля финансово. Никой не е изненадан. Форман рядко прави касови хитове. Но почти винаги прави филми, които стават култови. За Нортън това е достатъчно. Той разбира, че критичното признание отваря врати, които боксофисът не може.
Една от тези врати води към American History X. Сценарият плаши актьори. Хоакин Финикс бяга от проекта. Нортън го прегръща. Следва хаос. Режисьорът Тони Кей предава своя монтаж. Нортън не е съгласен. Влиза в монтажната. Студиото застава зад актьора. Кей избухва публично, съди, обижда. Нортън мълчи.
Филмът излиза. Става култов. Приходите са второстепенни. Влиянието е огромно. Още една номинация за „Оскар“. Още една загуба. Но образът на Дерек Винярд остава. И Холивуд си записва името Нортън с главни букви.
Когато отказите създават кариери
Докато Нортън се бори с American History X, Мат Деймън гради своя път с роли, които Нортън отказва. Saving Private Ryan. The Talented Mr. Ripley. Няма драма. Просто различни посоки.
В Rounders двамата най-сетне се срещат на екрана. Нортън този път е спокоен. Има сериозен продуцент. Никой не иска експерименти. Филмът не впечатлява в кината, но с времето се превръща в алманах сред покер общността.
Проекти идват и си отиват. Скорсезе. Форман отново. И после — сценарий за клуб, за който никой не трябва да говори.
Fight Club и цената на това да станеш символ
Fight Club минава през няколко режисьори. В крайна сметка стига до Дейвид Финчър. Финчър настоява за Едуард Нортън. Не заради Primal Fear. Не заради American History X. А заради Larry Flynt.
Кастингът можеше да изглежда съвсем различно. Ръсел Кроу. Мат Деймън. Рийз Уидърспун. Кортни Лав. Вместо това се получава трио, което днес изглежда немислимо за замяна.
Снимките са хаотични, но вдъхновени. Финчър изтощава актьорите. Нортън страда физически. Брад Пит процъфтява. Това е част от замисъла. Сценарият се променя. Финалът също. Чък Паланюк, авторът на книгата, одобрява.
Маркетингът подвежда. Публиката очаква бой. Получава екзистенциален шамар. Филмът се проваля в кината, но буквално избухва на DVD. Наградите го подминават. Времето го коронясва.
Нортън се превръща в символ. Нещо, което никога не е търсил.
Договори, бягства и нуждата от контрол
Парамаунт все още държи Нортън под договор. Нортън иска да режисира. Keeping the Faith става неговият дебют. Приличен успех. Умерени отзиви.
Студиото го връща към задълженията с The Score. Де Ниро. Брандо. Пълен хаос, но този път Нортън не е проблемът. Това вече е успех.
2002 г. идва тежко. Death to Smoochy се сгромолясва. Frida успява, въпреки че приносът на Нортън към сценария остава незабелязан. Red Dragon печели, но не достатъчно. А Нортън има нужда от пари за проект, в който никой друг не вярва.
Когато актьорът плаща, за да съществува филмът
25th Hour е личен риск. Нортън го финансира. Участва. Вярва. Спайк Лий режисира. Дейвид Бениоф адаптира собствената си книга. Филмът не е хит, но е обичан от критиците. Роджър Ибърт го нарича един от най-добрите на десетилетието. Това стига.
Парамаунт обаче не е приключил. След серия от откази, студиото заплашва Едуард със съд. Резултатът е The Italian Job. Забранено му е да пипа сценария. Нортън реагира по свой начин. Прави персонажа нарочно дразнещ. Филмът става хит. Нортън връща подаръка от продуцентите с язвителна бележка. И вратите се затварят.
От проблемен до предпочитан… от правилните хора
Големите студия изстиват. Режисьорите — не всички. Ридли Скот го кани в Kingdom of Heaven. Филмът се проваля финансово, но въпреки, че през цялото време е с маска, ролята му е забелязана. Следват по-малки проекти. Някои потъват бързо.
После идва магическият дуел. The Illusionist срещу The Prestige. В началото Нортън печели финансово. С времето Нолан печели културно. Историята решава.
Хълк и границите на преговорите
Марвел търси нов Хълк. Едуард Нортън иска творческо участие. И двете страни вярват, че ще се справят една с друга. На снимачната площадка Нортън пренаписва ежедневно. Тим Рот учи сцени, които се променят по десет пъти.
The Incredible Hulk стартира силно. После се срива. Финансово е разочарование. Когато The Avengers излиза, Нортън вече го няма. Обясненията се разминават. Пари. Его. Колаборация. Истината е по средата.
Това удря по кариерата му. Pride and Glory се проваля. Колеги се оплакват. Нортън се отдръпва.
Спокойствие при автори, на които вярва
Уес Андерсън се превръща в убежище. Moonrise Kingdom. The Grand Budapest Hotel. Няма конфликти. Има доверие.
Същото се случва и с Алехандро Иняриту в Birdman. Нортън играе актьор, който подозрително прилича на него самия. Публиката усеща иронията. Критиците аплодират. Още една номинация за „Оскар“. И още една загуба.
Завръщане зад камерата
Motherless Brooklyn е вторият му режисьорски опит. Приятели в актьорския състав. Пълен контрол. Филмът страда в боксофиса, донякъде заради пандемията. Реакциите са хладни, но уважителни.
Оттогава Нортън работи малко и подбира внимателно. Още Андерсън. Netflix мистерия. Предстояща роля в биографичен филм за Боб Дилън.
Кариера, която отказа да бъде послушна
Едуард Нортън никога не беше лесен. Това му коства много. Но му даде и нещо друго — филмография, която не избледнява. Той се намесваше, защото му пукаше. Понякога беше прав. Понякога — непоносим.
Холивуд обича удобството. Нортън избра убеждението. Индустрията се адаптира. Той също.
Днес изглежда по-лек. По-тих. По-свободен. Не гони статуетки. Не води войни. Работи с хора, на които вярва.
И за актьор, когото някога наричаха „труден“, това може би е най-голямата победа.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.