Има роли, които един актьор чака цял живот. А после има роли, от които прекарва остатъка от кариерата си в опити да избяга. За Чарли Хънам тази роля има име: Джакс Телър.
Коженият елек. Русата коса. Моторът. Бавната походка на човек, който сякаш никога не бърза, защото всички останали така или иначе ще го изчакат. Когато Sons of Anarchy се превръща в телевизионен феномен, Хънам не просто получава своя голям пробив. Той създава герой, който се впива толкова дълбоко в попкултураta, че повече от десетилетие по-късно за милиони зрители лицето му все още означава Джакс Телър.
Това е мечтата на почти всеки млад актьор.
И понякога неговият кошмар.
Защото след седем сезона Хънам трябва да направи нещо далеч по-трудно от това да стане известен. Трябва да убеди Холивуд, че човекът под кожения елек може да бъде някой друг.
Не му помага фактът, че големите му опити да се превърне в кинозвезда не протичат според сценария. Pacific Rim е огромен спектакъл, но не го превръща в следващия екшън крал. The Lost City of Z показва колко добър драматичен актьор може да бъде, но не носи очакваното признание. King Arthur: Legend of the Sword трябва да постави началото на мащабен франчайз, а вместо това се превръща в скъп провал.
Някъде между всичко това Хънам се отказва и от Крисчън Грей — роля, която можеше да промени кариерата му по съвсем различен начин.
Когато погледнем назад, животът му изглежда пълен с такива разклонения.
Един магазин за обувки. Един случаен продуцент. Един байкър. Един пропуснат милиарден франчайз.
И актьор, който сякаш винаги е бил на няколко сантиметра от по-конвенционална версия на холивудската слава, но никога не е изглеждал особено заинтересован да я преследва на всяка цена.
Всичко започва в магазин за обувки
Актьорската кариера на Чарли Хънам не започва с драматична школа, агент или детска мечта за Холивуд.
Започва с чифт обувки.
Като тийнейджър в края на 90-те години той влиза в магазин, за да купи маратонки за брат си. Преди това е прекарал известно време в пъб и очевидно е бил в достатъчно добро настроение, за да започне да танцува и да се шегува.
Някъде наблизо го наблюдава човек от телевизионния бизнес.
Последвалата среща го отвежда до малка роля в британския сериал Byker Grove и оттам до онзи странен момент, в който нещо, започнало почти като случайност, постепенно започва да прилича на професия.
Истинският пробив идва с Queer as Folk през 1999 г.
Хънам е много млад, а ролята на Нейтън Малони е всичко друго, но не и безопасен избор. Сериалът разказва открито за живота и сексуалността на гей мъже във Великобритания във време, когато подобни истории все още могат да предизвикат сериозни обществени реакции. Нейтън е тийнейджър, който навлиза в свят, за който тепърва започва да разбира правилата.
Хънам можеше лесно да превърне героя в провокация.
Вместо това му дава уязвимост.
Това е една от характеристиките, които по-късно ще се появяват отново и отново в най-добрите му роли. Външността му предполага един тип персонажи — красиви, физически силни, уверени мъже. Но Хънам е най-интересен точно когато зад тази фасада започнат да се виждат пукнатините.
След британския успех той предприема следващата логична стъпка.
Заминава за Лос Анджелис.
Само че Холивуд рядко се впечатлява от логиката.
Годините, в които големият пробив все не идва
В Америка Хънам работи.
Това е важно уточнение, защото понякога разказваме актьорските биографии така, сякаш между първата роля и световната слава има само кратък монтаж с вдъхновяваща музика.
В действителност може да има години.
Хънам се появява в Young Americans, а след това получава роля в Undeclared на Джъд Апатоу. Сериалът по-късно ще придобие почти култов статут, но животът му е кратък.
Следват филми, прослушвания, надежди и разочарования. Има работа, но няма онзи проект, който кара индустрията изведнъж да погледне към актьора по различен начин.
Докато през 2008 г. не се появява Джакс Телър.
Джакс Телър промени всичко
На хартия Sons of Anarchy е криминална драма за мотоциклетен клуб.
На екрана се превръща в нещо много повече.
В центъра е Джакс — син, баща, престъпник, лидер и човек, който постепенно осъзнава, че светът, който е наследил, може да унищожи всичко, което обича.
Това е персонаж, изграден от противоречия.
Джакс може да бъде брутален и секунди по-късно почти нежен. Говори за семейство, докато живее сред насилие. Иска да промени клуба, но самият той все повече заприличва на хората, от които се опитва да го спаси.
Хънам разбира, че подобен герой не може да бъде изигран само с кожено яке и правилния американски акцент.
Той прекарва време около истински мотористи, учи техните навици, език и поведение. Кара Harley-Davidson. Постепенно Джакс престава да изглежда като роля, която Хънам облича сутрин и сваля вечер.
И точно там се появява проблемът.
Колкото по-убедителен става Джакс Телър, толкова по-трудно става да се види Чарли Хънам зад него.
Сериалът продължава седем сезона. За толкова време зрителите не просто опознават един персонаж — те остаряват заедно с него.
Когато всичко приключва, Хънам вече е звезда.
Но каква звезда?
Това се оказва далеч по-сложният въпрос.
Холивуд опита да го превърне в екшън герой
Още докато Sons of Anarchy върви, Гилермо дел Торо вижда в Хънам потенциал за голямото кино и го поставя в центъра на Pacific Rim.
Мащабът трудно би могъл да бъде по-голям.
Гигантски чудовища излизат от океана. Човечеството строи гигантски роботи, за да се бие с тях. Бюджетът надхвърля 180 милиона долара.
Хънам е Ралей Бекет — пилот, преследван от загубата на брат си и принуден да се върне в машината, от която се е опитал да избяга.
Филмът показва, че той може да стои в центъра на огромна продукция. Но не се случва онова, което Холивуд вероятно очаква.
Хънам не се превръща автоматично в следващия голям екшън герой.
И може би това в крайна сметка е за добро.
Защото няколко години по-късно идва филмът, който показва много по-интересна негова страна.
The Lost City of Z показа актьора зад звездата
В The Lost City of Z няма мотори и няма гигантски роботи.
Има джунгла.
И обсебване.
Хънам играе британския изследовател Пърси Фосет — човек, който постепенно жертва сигурността, семейството и нормалния живот заради убеждението си, че някъде в Амазония съществуват останките на неизвестна цивилизация.
Тук физическото присъствие на Хънам работи по съвсем различен начин.
Тялото отслабва. Лицето се променя. Увереността постепенно се превръща в мания.
Подготовката е тежка, а Хънам стига дотам да ограничи контактите с близките си, докато снима, опитвайки се да доближи собственото си усещане до самотата и обсебването на Фосет.
Резултатът е едно от най-интересните му изпълнения.
И едно от най-пренебрегваните.
Няма голяма наградна кампания около името му. Няма внезапен разговор за Оскар. Няма усещане, че Холивуд е открил „новия Чарли Хънам“.
Иронията е прекрасна.
Когато играе Джакс Телър, всички го забелязват и после трудно виждат нещо друго.
Когато показва колко различен може да бъде, много по-малко хора гледат.
После крал Артур падна тежко
Ако The Lost City of Z е артистичният шанс, King Arthur: Legend of the Sword трябва да бъде комерсиалният.
Гай Ричи взема легендата за Артур и я превръща в своя характерна смесица от бърз монтаж, улична енергия, хумор и огромен спектакъл.
Хънам е в центъра.
Плановете са впечатляващи. Филмът трябва да постави началото на цяла поредица, която потенциално да се разрасне до шест части.
Това е точно онзи момент, в който Холивуд сякаш отново казва: „Ето го момента. Сега вече ще стане.“
Но уви… не става.
King Arthur: Legend of the Sword се представя разочароващо в боксофиса и грандиозните планове за франчайз изчезват почти моментално.
Това е жестоката математика на голямото кино. Стотици хора могат да участват в създаването на един филм, десетки решения могат да определят съдбата му, но когато плакатът има едно голямо лице върху себе си, провалът често се залепва именно за него.
Хънам обаче продължава.
Може би защото дотогава вече е научил нещо важно: кариерата рядко върви по права линия.
Неговата със сигурност не върви.
Другият живот, който можеше да има
И тук историята става още по-интересна.
Защото Чарли Хънам можеше да има съвсем различна кариера.
През годините името му е свързвано с някои огромни роли. Но най-известната от всички е Крисчън Грей.
През 2013 г. Хънам действително е избран за главната мъжка роля във Fifty Shades of Grey.
След това се отказва.
Официалната причина е натовареният график и сблъсъкът между различните му професионални ангажименти. Решението очевидно не е било лесно. Той по-късно говори за това колко болезнено е било да се оттегли.
Ролята отива при Джейми Дорнан.
Останалото е попкултурна история.
Трудно е да не се запитаме какво би станало, ако Хънам беше останал.
След Джакс Телър щеше почти веднага да се превърне в Крисчън Грей. Един огромен образ щеше да бъде заменен от друг. Вероятно щеше да стане още по-известен, още по-разпознаваем и още по-трудно отделим от персонаж, който милиони хора вече имаха в главите си.
Може би щеше да бъде по-голяма звезда.
Не е толкова сигурно, че щеше да има по-интересна кариера.
Човекът зад цялата тази слава
Още по-любопитно е, че самият Хънам никога не изглежда особено очарован от механиката на известността.
Той не превръща ежедневието си в съдържание. Не поддържа непрекъснат разговор със света чрез социалните мрежи. Личният му живот остава сравнително далеч от постоянния шум около знаменитостите.
От години до него е дизайнерката на бижута Моргана Макнелис.
И ако очакваме човекът, играл Джакс Телър, да прекарва свободното си време единствено около мотори, уиски и мрачно гледане към хоризонта, действителността предлага по-хубав детайл.
Хънам обича котки.
Веднъж дори спасява бездомно коте, озовало се на покрива на дома му по време на буря.
Някъде тук образът на страховития байкър окончателно започва да се пропуква.
И може би точно това е смисълът.
Джакс Телър винаги ще върви след него.
Но Чарли Хънам никога не е бил само Джакс Телър.
Следващата роля може да бъде зад камерата
С времето амбициите му започват да се простират отвъд актьорството.
Хънам пише.
Сред проектите, върху които работи, има сценарий, свързан с Влад Цепеш — историческата фигура, чието име векове по-късно ще бъде неразривно преплетено с легендата за Дракула.
Това е интересна посока за човек, прекарал толкова голяма част от кариерата си в изпълнение на чужди истории.
След години пред камерата той започва да мисли все повече като разказвач.
И може би именно тук се крие следващият етап от кариерата му.
Не непременно в още един огромен франчайз. Не в поредния опит някое студио да го обяви за „следващата голяма звезда“. А в свободата да избира, да пише и постепенно да определя сам какви истории иска да разказва.
Чарли Хънам така и не се превърна в звездата, която Холивуд очакваше
По всички традиционни правила той имаше необходимото.
Външност. Харизма. Физическо присъствие. Разпознаваема телевизионна роля. Големи режисьори. Скъпи продукции. Лоялна публика.
Имаше дори онези няколко момента, в които индустрията сякаш беше готова да натисне големия червен бутон и да го превърне в световна суперзвезда.
Само че все нещо се случваше.
Един филм не печелеше достатъчно. Друг не получаваше вниманието, което заслужава. Франчайзът се разпадаше. Ролята отиваше при някой друг. Или самият Хънам просто избираше различен път.
На пръв поглед това може да изглежда като история за пропуснати възможности.
Всъщност може би е обратното.
Защото двайсетина години след пристигането си в Холивуд той все още работи, все още може да изненадва и все още не е напълно погълнат от машината, която толкова често превръща актьорите в собствените им марки.
Джакс Телър го направи известен.
За известно време вероятно и го затвори в клетка.
Но Хънам продължи да търси изхода — през гигантски роботи, амазонски джунгли, средновековни легенди и роли, които понякога достигаха до публиката, а понякога оставаха почти незабелязани.
Може би затова кариерата му изглежда толкова странно устойчива.
Тя никога не се превърна в онзи безупречно планиран поход към върха, който Холивуд обича да продава.
По-скоро прилича на дълго пътуване с много отбивки, няколко катастрофи и достатъчно пропуснати завои, за да накарат всеки GPS да се предаде.
Но Чарли Хънам продължава да кара.
И може би точно това би направил Джакс Телър.