Кариерата на Арън Тейлър-Джонсън прилича на влак, който постоянно спира на гара „Почти суперзвезда“. Всеки път си казваме: „Ето, сега ще стане“. И всеки път той избира нещо друго.
В едно интервю признава, че още в училище са му говорили за резервен план, но за него такъв не е съществувал. Искал е да бъде актьор. Само това. Без парашут. Без предпазен колан. Тази еднопосочна решителност личи във всяка негова роля – от ранните тийнейджърски прояви до последните му екранни превъплъщения.
Историята започва рано. Театър. Малки роли. После киното. И още от първите му участия се вижда онова странно съчетание между уязвимост и вътрешна твърдост, което по-късно ще се превърне в негова запазена марка. Не е актьор, който ти се натрапва в лицето с харизма. По-скоро те хваща за яката тихо и не те пуска.
От „онова момче от Kick-Ass“ до почти суперзвезда
За масовата публика пробивът идва с Kick-Ass – филм, който обърна представите за супергеройския жанр, още преди Marvel да го превърне в индустриална машина. Арън е едновременно наивен и брутален, смешен и трагичен. Типична негова комбинация.
След това Холивуд веднага го подхваща. Появява се в Godzilla, после в Avengers: Age of Ultron, където внася човечност в образа на Пиетро Максимоф. Всичко изглежда подредено: големи франчайзи, голям екран, големи бюджети.
И въпреки това… нещо куца.
Всеки подобен проект изглежда като стартова площадка. Но вместо изстрелване към орбитата на холивудските титани, той пак се озовава в зоната „много добър актьор, но не и истинска мегазвезда“. Не защото не може. А защото сякаш не иска да играе по правилата.
Докато други биха се вкопчили в костюма на супергерой, той започва да избира по-странни роли, по-рискови сценарии и по-малки, но по-сочни персонажи.
Любов, кино и един много обсъждан брак
През 2009 г. животът му прави остър завой. Във филма „Nowhere Boy“ играе младия Джон Ленън, а режисьор е Саманта Тейлър-Ууд. Тя е на 42 и има две дъщери от предишен брак. Той – на 19. Малко по-късно се женят.
Медийният шум е неизбежен. Възрастовата разлика се превръща в таблоидно гориво. Социалните мрежи кипят. Коментарите валят. Но Арън остава спокоен, почти мълчалив. Не обяснява. Не се оправдава. Просто продължава да работи.
Тази връзка очевидно оформя и творческия му път. Двамата си сътрудничат по няколко проекта, включително по адаптацията „A Million Little Pieces“, където той играе мъж, борещ се със зависимости, след като буквално променя тялото си за ролята. Типично за него – хвърля се с главата напред, без да мери температурата на водата.
Днес Сам Тейлър-Джонсън е известна с филмите си Fifty Shades of Grey и Back to Black – биографичния шедьовър за Ейми Уайнхаус.
„Nocturnal Animals“ и моментът, в който критиците наостриха уши
Истинското признание идва с Nocturnal Animals. Там Арън играе психопат с празен поглед и експлозивна жестокост. Роля, която му носи „Златен глобус“ и куп похвали.
Мнозина очакват и номинация за „Оскар“. Тя не идва. Холивуд си остава непредсказуем. Но изпълнението му остава – сурово, плашещо, незабравимо.
Следват още трансформации: дивият Черен Дъглас в Outlaw King, участие в интелектуалния пъзел Tenet, където се вписва без усилие в студения свят на Кристофър Нолан.
И после – второстепенни, но ярки роли в Bullet Train и The Fall Guy. Това са онези участия, които показват защо режисьорите го обичат: идва, прави си магията и си тръгва, оставяйки след себе си лек хаос и много добри сцени.
Когато „Kraven“ се оказа хлъзгав терен
А после идва Kraven the Hunter.
Филмът се сгромолясва. Критиците го разкъсват. Публиката го подминава. Част от опита на Sony да гради вселена без Спайдърмен приключва с приглушено тръшване на пода.
Арън прави каквото може. Физиката му е впечатляваща. Интензитетът е там. Но когато сценарият куца, и най-добрият актьор не може да спаси положението. Това е един от онези проекти, които в ретроспекция изглеждат като грешна спирка по иначе внимателно подбран маршрут.
Робърт Егърс, Дани Бойл и слуховете за Бонд
И точно когато някой би си помислил, че кариерата му влиза в застой, хоризонтът пак се отваря. Предстоят проекти с Робърт Егърс и Дани Бойл – две имена, които не търпят посредственост.
Паралелно с това се засилват и слуховете около Джеймс Бонд. Костюмът му стои добре. Британският чар е налице. Мускулите също. Дали ще се случи? Никой не знае. Но самият факт, че името му циркулира в тези разговори, говори достатъчно.
Актьорът, който отказва да бъде етикет
Най-интересното при Арън Тейлър-Джонсън не е това, което е постигнал, а начинът, по който го прави. Той редува блокбъстъри с авторско кино. Главни роли със странни поддържащи персонажи. Комерсиални проекти с мрачни драми.
Изглежда му е по-важно да остане любопитен, отколкото предвидим. Не гони задължително статута на „лице на поколението“. По-скоро събира образи, като човек, който лепи стикери по стар куфар – всеки разказва различна история.
Може би затова винаги е „на прага“. Между пробива и отстъплението. Между масовото и нишовото. Между мускулестия екшън герой и крехкия, пречупен човек.
И може би точно там му е мястото.
Защото някои актьори не са създадени да бъдат икони. Те са създадени да бъдат интересни. А Арън Тейлър-Джонсън, със своята тиха упоритост и склонност към риск, остава едно от най-интригуващите имена на своето поколение – дори когато играе Крейвън.
Или особено тогава.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.