Патриша Аркет никога не е била „лесната“ звезда. Тя не влиза в Холивуд през парадния вход. По-скоро се промъква през страничните улици – със скъсани обувки, раница с дрехи и инат, който трудно се поддава на укротяване. Кариерата ѝ не следва права линия. Има резки завои, паузи, сривове и внезапни възходи. А зад всичко това стои жена, израснала в семейство на артисти, хипита и вечни скитници, където свободата е религия, а стабилността – лукс.
Детство без котва и семейство, което прилича на филмов сценарий
Патриша е родена през 1968 г. в Чикаго, но още като дете сменя градове като пощенски картички. Семейството ѝ се мести постоянно – Лос Анджелис, Вирджиния, обратно в Калифорния. Баща ѝ Луис Аркет е актьор и поет, майка ѝ Брюс е терапевт и активист. Братята и сестрите ѝ също поемат по артистичния път – Розана, Дейвид, Алексис и Ричмънд. Домът им често е хаотичен, парите са оскъдни, а правилата – почти несъществуващи.
В тийнейджърските си години Патриша напуска училище, бяга от вкъщи и живее известно време сама. Спи при приятели. Работи каквото намери. В един момент дори живее в гардероб в апартамент в Лос Анджелис. Това не е холивудска легенда. Това е реалност, която по-късно ще оформи начина, по който тя гледа на успеха – като нещо крехко и временно.
Първите роли и пробивът с „True Romance“
Киното я намира рано, но не я прегръща веднага. Дебютира в „A Nightmare on Elm Street 3“, след което идват малки участия и кастинги, които рядко завършват с „да“. Големият ѝ шанс идва през 1993 г. с „True Romance“ на Тони Скот по сценарий на Куентин Тарантино. Нейната Алабама Уитман е вулкан от сексапил, наивност и смелост – момиче, което обича докрай и без предпазни колани.
Филмът я превръща в новото „лошо момиче“ на независимото кино. Следват „Ed Wood“ на Тим Бъртън, „Flirting with Disaster“ и по-късно сюрреалистичният „Lost Highway“ на Дейвид Линч. Аркет бързо си изгражда репутация на актриса, която не се страхува от странни роли и неудобни истории.
Но може би най-значимата ѝ от този период е във филма „Stigmata“ от 1999г, в който Патриша Аркет се връща към хоръра, откъдето реално започва кариерата ѝ, но този път филмът не разчита на евтини уплахи, а на религиозна параноя и екзистенциален страх.
Тя играе Франки Пейдж – фризьорка от Питсбърг, която започва да получава белезите на разпятието без да е вярваща, без да търси чудо и без да разбира защо тялото ѝ се превръща в бойно поле между църквата и нещо много по-древно. Аркет влиза в ролята с физическа отдаденост, която е почти болезнена за гледане – всяка рана, всяка конвулсия, всяко трепване изглеждат преживени, не изиграни. Това е типичният ѝ подход: първо болката, после камерата.
Самият филм получава смесени реакции от критиката, но се оказва търговски успех и печели над 80 милиона долара в световния боксофис, което затвърждава статута ѝ като актриса, способна да носи жанрово кино на раменете си. По-важното обаче е, че „Stigmata“ показва друга страна на Аркет – интереса ѝ към роли, които поставят под въпрос институции, авторитети и догми. Франки Пейдж не е светица. Тя е объркана, ядосана, уплашена жена, хвърлена в теологичен кошмар без карта и компас. И точно там Патриша е най-силна – когато играе хора, които не разбират какво им се случва, но отказват да се предадат.
Телевизията като втори дом и „Medium“
В началото на 2000-те Патриша Аркет прави ход, който тогава мнозина смятат за крачка назад – приема главна роля в телевизионния сериал „Medium“. Осем сезона тя играе Алисън Дюбоа, жена с паранормални способности, която помага на полицията да разкрива престъпления, докато жонглира с личния си живот.
Сериалът я прави разпознаваема за масовата публика и ѝ носи награда „Еми“. По-важното е друго: стабилна работа, редовен доход и шанс да бъде майка без да живее с винаги приготвен куфар. След години на несигурност, това е като глътка въздух.
„Boyhood“ и Оскарът, който промени разговора
Истинският обрат идва през 2014 г. с „Boyhood“ на Ричард Линклейтър – експериментален филм, сниман в продължение на 12 години. Аркет играе самотна майка, която отглежда децата си, сменя партньори, работи, учи и остарява пред камерата.
Ролята ѝ носи „Оскар“ за поддържаща женска роля. Но това, което остава в историята, е речта ѝ по време на церемонията. Вместо стандартни благодарности, тя използва момента, за да говори за равнопоставено заплащане между половете. „Време е жените в Америка да получат равна заплата за равен труд“, казва тя от сцената, докато Мерил Стрийп и Дженифър Лопес аплодират на крака.
Това не е PR ход. Това е тема, която Патриша носи от години.
Активизмът като продължение на кариерата
След „Boyhood“ Аркет се превръща в един от най-гласовитите защитници на социалната справедливост в Холивуд. Тя говори за правата на жените и за икономическото неравенство. Участва в протести. Пише отворени писма. Среща се с политици.
За нея това не е странична дейност. Това е продължение на същия бунтарски импулс, който я е накарал да напусне училище и да живее в гардероб.
Личният живот на Патриша Аркет: любов, разводи и трудни решения
Романтичният ѝ живот също прилича на сценарий на Тарантино. Бракове с Никълъс Кейдж, с когото си партнират във филма Bringing Out the Dead и с Томас Джейн, от когото има дъщеря, а между тях – връзка с Пол Роси, от когото има син. Нито една от тези истории не завършва с „заживели щастливо завинаги“. Но Патриша никога не представя разводите си като провал. По-скоро като част от пътя.
Тя говори открито за депресията, за страха от остаряването в индустрия, обсебена от младостта, и за умората да бъдеш силна през цялото време.
Патриша Аркет днес: по-малко роли, повече смисъл
В последните години тя подбира проектите си внимателно – „Escape at Dannemora“, „Severance“, “The Act”, независими филми и минисериали, които ѝ позволяват да работи в дълбочина. Не цели да бъде навсякъде. Интересува я да бъде истинска.
Тя вече не гони звездния статус. По-скоро търси истории, които оставят следа. И каузи, които си струват гласа ѝ.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.