Шая Лебьоф е от онези фигури, които Холивуд обича и мрази едновременно. Актьор с безспорен талант, човек с автодеструктивен инстинкт, дете-звезда, което отказа да порасне по правилата. Историята му не прилича на класическия разказ за възход и падение. Тя е по-скоро хроника на непрекъснати сблъсъци – със системата, с режисьорите, с публиката и най-вече със самия себе си.
Дете без план Б
Шая никога не е крил защо е станал актьор. Не от мечти за сцена, не от любов към изкуството. От нужда. Семейството му е бедно, баща му – нестабилен, с травми и зависимости, които се пренасят и върху детето. Актьорството се оказва спасителен пояс, а не призвание. Шая Лебьоф влиза в индустрията като статист, като фон, като поредното дете в кадър. Появява се дори в сериали като „Досиетата Х“, без никой да предполага накъде ще го отведе това.
Промяната идва с „Even Stevens“ по Disney Channel. Сериалът го превръща в лице, което публиката разпознава, и му носи „Еми“. Холивуд реагира мигновено. Предложенията валят, но те не са шедьоври. „Ангелите на Чарли: Газ до дупка“ и проваленият „Dumb and Dumberer“ не правят никого по-добър актьор. Просто показват, че Лебьоф е готов да работи.
Първите правилни завои
„Holes“ променя тона. Филмът печели пари, а Шая започва да се забелязва. MTV го номинира за пробив. Следват по-сериозни срещи – сценаристът Акива Голдсман го вижда в „I, Robot“ и го препоръчва за „Constantine“. Там Лебьоф вече не е дете от Disney, а част от голяма продукция с Киану Рийвс.
Истинският тласък обаче идва от Стивън Спилбърг. Легендарният режисьор вижда в него „новия Том Ханкс“. Етикет, който звучи като комплимент, но се оказва клопка. Когато индустрията реши, че си наследник на икона, тя очаква да се държиш като икона. А Шая никога не е бил такъв.
Трансформърс и кучетата на Майкъл Бей
„Transformers“ превръща Шая Лебьоф в световна звезда. Но пътят до ролята минава през унижение. Майкъл Бей не го иска. Смята го за инфантилен. Шая решава да изиграе точно това – идва на кастинг като карикатура на тийнейджър и печели ролята. На снимачната площадка обаче започва война.
По време на снимките на първия „Трансформърс“ се ражда една от най-странните и зловещи истории, които години по-късно ще се разказват като градска легенда от снимачната площадка. Според Лебьоф, още в първия снимачен ден Майкъл Бей настоява върху него да бъдат „пуснати кучета“ – буквално, обучени бойни кучета, които да го притиснат, да го стресират и да му покажат, че това не е детски филм и тук няма място за слабост.
Официалната версия на екипа е, че това е било своеобразен психологически трик, демонстрация на дисциплина и контрол, но Шая твърди, че животните не са били спрени навреме и че страхът е бил реален, не режисиран. По негови думи той е бил толкова уплашен, че е потърсил помощ от самия Стивън Спилбърг и дори е обмислял да напусне продукцията.
Историята никога не е напълно потвърдена, но и никога не е категорично отречена, а това я превръща в идеален символ на токсичната атмосфера около филма – място, където натискът, агресията и „закаляването“ на актьорите са били част от работния процес, а не изключение.
Въпреки това, резултатът е безспорен. „Transformers“ печели стотици милиони. Лебьоф и Меган Фокс стават лица на новото холивудско поколение. Хонорарите скачат рязко. Само че с парите расте и усещането, че му е тясно.
Между Индиана Джоунс и саморазрушението
„Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп“ трябва да бъде корона. Вместо това се превръща в тежест. Филмът печели, но критиката е безпощадна. Част от вината пада върху Лебьоф. Това, по собствените му думи, отключва гняв. Той започва публично да напада Спилбърг, да нарича проектите му с обидни думи и да отхвърля собственото си минало.
Паралелно с това, извън екрана поведението му става все по-хаотично. Арести, алкохол, гонене на случайни хора по улиците. Холивуд гледа, клати глава и продължава напред.
Методът като оправдание
Шая Лебьоф решава, че е време да бъде „истински актьор“. Отива на Бродуей. Подготвя се за роля на бездомник, като спи на пейки. Тормози партньора си Алек Болдуин, докато не го изхвърлят от продукцията. После го следва по улици и ресторанти, оправдавайки се, че не може да излезе от образа.
Същият модел се повтаря в „Lawless“. Алкохолът е постоянен спътник. Миа Васиковска едва издържа. Том Харди отказва да пие, но изглежда по-убедителен от всички. Това вбесява Шая. Напрежението стига до физически сблъсък между двамата, който никой не отрича напълно.
Арт пърформанс или вик за помощ
След 2012 г. Лебьоф преминава в друга фаза. Плагиатският скандал около късометражния филм „HowardCantour.com“ бележи момент, в който дори най-верните защитници на Шая Лебьоф започват да губят търпение. Филмът е приет добре от критиците, говори се за зрял артистичен завой, докато внезапно не става ясно, че сценарият почти изцяло повтаря графичния роман на Даниел Клоус „Justin M. Damiano“. Сходствата не са вдъхновение или намигване, а сцена по сцена, диалог по диалог пренос, без кредит или разрешение. Когато обвиненията стават публични,
Лебьоф реагира по най-лошия възможен начин – с извинение, което само по себе си се оказва плагиат, съставено от цитати на други автори. Вместо да потуши пожара, това превръща случая в фарс и окончателно затвърждава образа му на артист, който иска да бъде възприеман като интелектуален провокатор, но често прескача границата между артистичен жест и откровена измама.
После идва „Nymphomaniac“ на Ларс фон Триер – проект, който окончателно превръща Шая Лебьоф от проблемен актьор в пълнокръвен арт спектакъл сам по себе си. На пресконференцията в Берлин той се появява небръснат, с улично яке и шапка, дъвче дъвка демонстративно и отказва да отговаря на въпроси, докато не получава такъв за еротичните сцени във филма. Тогава произнася странния, напълно неуместен цитат:
„Когато чайките следват риболовния кораб, това е защото мислят, че сардини ще бъдат хвърлени в морето.“
След като го казва, Лебьоф става, благодари и напуска залата, без да даде друго обяснение, оставяйки журналистите в неловко мълчание.
Малко по-късно, на официалната премиера, Лебьоф се появява с хартиена торба на главата, върху която пише „I am not famous anymore“ – жест, който едновременно осмива славата, подхранва медиите и затвърждава новия му образ на артист, за когото границата между кино, пърформанс и провокация вече напълно е изчезнала..
Интернет го превръща в мем. Аплодиращият Шая става култов. Той приема това като изкуство. Пърформансите му стават все по-екстремни. „He Will Not Divide Us“ започва като политически жест и завършва като урок по интернет тролинг, геолокация и публично унижение.
„Fury“ и тефтерчето на Брад Пит
Във „Fury“ Лебьоф стига нови крайности. Не се къпе с месеци, за да „влезе в ролята“. Това изкарва извън равновесие дори Брад Пит. Говори се, че Пит води тефтер с актьори, с които няма да работи отново. Шая е на челните места.
Филмът е последният му голям комерсиален успех. След него предложенията се променят. По-малки, фестивални, често пренебрегвани.
Обвиненията и изповедите
Домашното насилие, обвиненията от бивши партньорки, противоречивите му изявления – всичко това го изкарва от индустрията. Първо признава. После отрича. Влиза в клиника. Излиза променен. Поне на думи.
„Honey Boy“, филмът по сценарий на самия Лебьоф, е представен като болезнено искрена автобиография, в която актьорът описва баща си като насилник, тиранин и човек, който системно го е тормозил и е упражнявал физическо насилие над него в детските му години. Критиците приемат този разказ безрезервно и дори го използват като ключ за обяснение на всички сривове и ексцесии в живота му.
Години по-късно обаче Шая публично признава, че тази версия не е истина – баща му никога не го е бил и голяма част от най-тежките сцени са художествена измислица, създадена от собствените му вътрешни демони и чувство за вина. Оказва се, че за да получи разрешение от баща си, Лебьоф му е изпратил версия на сценария, от която сцените с насилие са били премахнати.
Това признание хвърля дълга сянка върху „Honey Boy“, превръщайки филма от смела изповед в проблематичен акт на самотерапия, при който личната болка и художествената свобода се смесват до степен, в която вече е трудно да се отдели истината от манипулацията.
Остава ли време за втори шанс
Днес Лебьоф е на 39. Вече не е лице на блокбъстъри. Появява се в по-тихи проекти. Приема католицизма по време на снимки. Участва в мегаломанския „Megalopolis“ на Копола, който обърква всички.
Шая Лебьоф има странна суперсила – умее да се извинява така, че хората да искат да му повярват. Дали този път ще е различно, никой не знае. Холивуд обича историите за завръщане. Но понякога най-трудната роля е тази извън кадър.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.