На 28 октомври 2023 г. Матю Пери беше открит мъртъв в джакузито си. Сцената беше зловеща. Един мъж, който живя под прожекторите и уповаваше живота си на това, да кара хората да се смеят… си отиде тихо във водата. Веднага се появиха аналогии с други звезди, удавили се по този нелеп начин у дома си, след употреба на силни опиати — Уитни Хюстън. Долорес О’Риърдън. Но смъртта на Пери имаше по-различен ефект. Тук не ставаше дума просто за поредната холивудска трагедия. В онзи ден си отиде човек, който за повече от десетилетие държеше титлата за най-забавния мъж на планетата.
Да върнем лентата малко назад.
Началото на новото хилядолетие. Пери беше на върха. ‘Приятели’ беше феномен. Ситком, който не просто доминираше, а променяше културата. А Чандлър Бинг беше моторът му. Бърз ум, остър сарказъм, идеална формула за култови шеги. Хората не просто цитираха смешките му. Искаха да бъдат като него. За много млади хора, Чандлър стоеше като дефиниция срещу думата комедия в тълковния речник. На хартия, Пери имаше всичко — статус, пари, слава… и дори връзка с Джулия Робъртс в пика на славата си.
На теория — пълна идилия.
Зад кулисите — съвсем различен филм.
Пери сам призна — най-големият страх в живота му не е бил евентуален спад в кариерата или това, някой да го измести в индустрията. Ужасявало го нещо много по-елементарно, но същевременно много по-болезнено за един комик.
Ами ако хората спрат да се смеят?
За всеки в тази индустрия — това е удар право в сърцето. Ето това съмнение разяждаше Пери. И той беше избрал да го заглушава с алкохол. В началото изглеждаше като стандартната холивудска разпуснатост. Нищо необичайно. Но после дойде инцидента с джет-ски. Последваха болките в гърба.
И Пери откри Викодина. Повратна точка в живота му.
В един момент вече не можеше без него. Лекарството притъпяваше болката както в тялото, така и в душата му. Алкохол и болкоуспокояващи се смесиха в катастрофален коктейл. Това, което започна като временна помощ, се превърна във водовъртеж. И той така и не успя да излезе напълно от него.
Когато ‘Приятели’ приключи през 2004 г., Пери остана да виси буквално във въздуха. Нямаше вече фиксиран график. Нямаше колеги, с които да прекарва по 10 часа на снимачната площадка всеки ден. Структурата, която го държеше жив — изчезна. Тогава започнаха и епизодите с тежки запои и употреба на наркотици. Два пъти лекарите буквално го връщаха от оня свят. Панкреатит. Перфорации. Това бяха яркочервени сигнални лампи. Но Пери продължи с порочния начин на живот, уповавайки се на същия онзи ‘лек,’ който го довлече до ръба на пропастта.
Щетите се виждаха. Не само физически. Умът му вече не беше онзи бръснач, който цял свят беше свикнал да гледа в продължение на години. По време на реюниона на ‘Приятели’ през 2021 г. това се виждаше с просто око. Той беше напрегнат. Гласът му трепереше. Речта се влачеше. В изявление след това, като причина беше посочена дентална процедура. Но всички, които го познаваха, видяха друго. Видяха падение.
Още през 2015, по време на участието му в Шоуто на Греъм Нортън, промяната се забелязваше. Погледът му беше отнесен. Тежко беше да го гледаш. Комикът, който някога беше символ на мигновената реакция… изглеждаше като човек, който се дави.
После през 2022 излезе мемоарът. ‘Приятели, любовници и голямото ужасно нещо.’ Той разказа всичко. Тъмните години. Реалните падения. Почти фаталните моменти. И в онази поредица от срещи на която представяше книгата си, изглеждаше по-фокусиран. С бистър ум. На светът сякаш му искаше да вярва, че може би най-после е успял да мине през ада и да излезе победител.
Но хора, които са водили тези битки… видяха друго.
В интервюто за Пиърс Морган, Чарли Шийн каза, че му е било жал да го гледа. Защото знаел как изглежда човек, който не е трезвен. Разпознал всички знаци.
Истината беше още по-жестока.
Да напише този мемоар за болката — това не беше лек. А равносилно на отваряне на стари рани и ежедневно сипване на сол в тях. Това не го излекува. Измори го.
И тогава се появи кетаминът.
Кетаминовата терапия беше рекламирана като нов пробив в лечението на депресия. Но при прилагане на правилните дози и под строго лекарско наблюдение. А при Пери — дозите бяха огромни. Говорим за инжекции много над нормата. Мнозина посочват, като основна причина за кончината му, алчността на лекарите и хората около него, които са го използвали. Но в делото беше посочена сума от 55 хиляди долара. Стотинки, в сравнение с ежегодната му премия от 20 милиона за постоянното излъчването на ‘Приятели’ по цял свят. Истината беше, че той просто плуваше в кетамин, но това беше негов собствен избор.
А цената беше живота му.
Кетаминът го правеше откъснат от реалност. Забавяше го. Правеше го уязвим. И в онази вечер… след поредната силна инжекция… той влезе в джакузито.
И историята приключи.
Това не беше зрелищен финал. Това не беше героичен кадър. Това беше инцидент в резултат на това, как един човек се давеше в собствените си страхове десетилетия наред.
Някои го коментираха като ‘изключителна глупост.’ ‘Как ще влезеш в топла вода след такива дози?’ Но да сведеш поредицата от травми, зависимости и изтощение до едно изречение, е твърде повърхностно. Матю не беше просто небрежен. Той беше изгубен. А за комик като него — смехът не беше просто работа. Това беше съдба. И когато шумът на аплаузите утихна… вече нямаше броня.
Дженифър Анистън призна, че заедно с другите членове на екипа, са го оплаквали много преди да умре. И това е може би най-тъжното от всичко. Близките му са предчувствали неизбежния край. Гледали са как той бавно се изплъзва между пръстите на живота… без шанс да го задържат.
Смъртта на Матю Пери не беше просто загуба на известен човек, а на актьора, който беше лицето на саркастичния хумор за едно цяло поколение. Той носеше корона, но тя се оказа непосилна за него. Раздаваше смях, докато вътре в себе си потъваше в тишина.
Това беше трагично. Беше колосална загуба. И остава огромното разочарование, че такъв талант не успя да намери начин да се спаси.
Но може би най-добрия начин да го почетем, е да си спомним моментите, в които ни е разсмивал. Защото дори и да не успя да се излекува — той остави на хората нещо, което ще блести завинаги. Хумор, който караше целия свят да плаче от смях.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.