Холивуд обича ясните истории. Изгряване, падение, завръщане. Тоби Магуайър никога не се вписа в тази схема и точно затова около името му винаги има дебати. За едни, той е най-алчният актьор, обличал някога костюм на супергерой. За други, е един от най-умните хора в индустрията, който изстиска системата, прибра парите и се отдръпна навреме. Някои го наричат актьор с една роля. Други виждат в него човек, който просто е надраснал нуждата да доказва каквото и да било.
Истината, както често става, е по-неудобна, по-сива и далеч по-интересна.
Кариера, която почти не се случва
Има паралелна реалност, в която Тоби Магуайър никога не става актьор. Тази версия на живота му е била стряскащо близо до нашата.
Като дете той не мечтае за сцена или камера. Иска да стане готвач, като баща си. Актьорските курсове не са били призвание, а сделка. Майка му, виждайки потенциал, който той самият още не усеща, му предлага сто долара, за да отиде на уроци. Пари, а не вдъхновение, го вкарват в занаята. Звучи цинично, но напълно описва подхода му към Холивуд през цялата му кариера. Тоби никога не е мечтаел за индустрията. Още от началото той я вижда като един вид обмен.
Ранните му появи на екран са почти призрачни. Некредитирани роли. Фигурант в телевизионни сериали, в които камерата сякаш го подминава нарочно. Появява се до Чък Норис в Walker, Texas Ranger и изчезва. Първият му ситком, Great Scott, потъва толкова бързо, че дори зрителите по-късно трудно го намират. Рекламите са хаотични – от Atari до McDonald’s – без посока, без стратегия.
Това не изглежда като начало на звезда. По-скоро като човек, който обикаля индустрията и чака случайността да реши вместо него.
Леонардо Ди Каприо и първият голям завой
Случайността идва под формата на Леонардо Ди Каприо.
Двамата се срещат по кастинги, млади, амбициозни и все още далеч от статута на суперзвезди. Когато Ди Каприо получава главната роля в This Boy’s Life, спокойно би могъл да остави Магуайър зад гърба си. Вместо това, Лео настоява той да бъде включен в актьорския състав. Това решение променя всичко.
Филмът не е касов феномен, но критиците го забелязват. Ди Каприо е обявен за голямото откритие. Магуайър печели нещо друго – видимост. Режисьорите започват да го избират като актьор, не като декор. Малка промяна, която в Холивуд решава съдби.
Приятелството им ражда и един от най-странните епизоди в независимия филм от 90-те – Don’s Plum. Проект, започнал като импровизиран късометражен филм с бира и самочувствие, прераства в пълнометражна лента, която и двамата по-късно правят всичко възможно да бъде заличена. Следват съдебни битки, орязани сцени и премиера навсякъде, освен в САЩ и Канада. Лентата не оставя почти никакъв културен отпечатък.
До началото на новия век Ди Каприо вече няма нужда от подобни експерименти. Магуайър все още търси опора.
Критически аплодисменти, финансово безразличие
Краят на 90-те години превръща филмографията на Магуайър в любима на кинокритиците и кошмар за счетоводителите.
The Ice Storm. Deconstructing Harry. Fear and Loathing in Las Vegas. Уважавани заглавия, но пък финансови разочарования. Студията губят пари. Критиците ръкопляскат. Магуайър получава признание, но не и стабилност.
Това се променя с Pleasantville. Филмът е технически пробив, визуално смел и трагично запомнен с цената, платена по време на продукцията. Дигиталната манипулация на цветовете влиза в учебниците. „Правилото на Брент“ се ражда от изтощение и смърт и започва разговори, които Холивуд дълго е избягвал.
Въпреки това, филмът не успява финансово. Но дава на Магуайър нещо конкретно – награди. Saturn Award. За първи път името му се свързва не само с потенциал, а с постижение.
Филмът, който стабилизира всичко
The Cider House Rules прави онова, което никой предишен филм не успява. Печели пари.
Ролята идва при Магуайър почти по случайност, след като по-големи имена отказват. Продукцията не е лишена от напрежение, а отношенията на снимачната площадка са далеч от идилични. Въпреки това, резултатът е ясен – седем номинации за „Оскар“ и почти четири пъти възвръщаемост на бюджета.
Магуайър не е персонално отличен. Но това вече няма значение. Филмът стабилизира кариерата му в момент, когато поредица от провали като Ride with the Devil и Wonder Boys заплашват да я сринат тотално.
Без Cider House, пътят му вероятно би изглеждал съвсем различно.
Как Магуайър стана Спайдърмен напук на всичко
В началото на новото хилядолетие, филмите по комикси все още плашат Холивуд. Студията помнят провалите. Актьорите се страхуват от етикети. Sony търси сигурен избор за Питър Паркър. Някой очевиден. Харизматичен. Традиционно „героичен“.
Сам Рейми иска Тоби Магуайър.
Студиото се съпротивлява. Магуайър не изглежда като супергерой. Не се държи като такъв. Но по време на прослушванията нещо щраква. Версиите се разминават. Някои говорят за физическата му трансформация. Други за уязвимостта му. Каквото и да е било, Рейми печели.
Резултатът е културен трус. Spider-Man доминира боксофиса. Публиката се влюбва не само в ефектите, а и в неловката искреност на Магуайър. Този Питър Паркър е крехък. Неуверен. Истински.
Магуайър получава четири милиона долара. И нещо по-ценно – влияние.
Пари, власт и цената на контрола
Влиянието променя хората или просто ги разкрива.
При Spider-Man 2 Магуайър иска двадесет милиона. Договорът му позволява да поиска. Студиото отказва. Изведнъж, медиите започват да говорят за проблеми с гърба на Тоби. Джейк Джиленхол пробва костюма. Преговорите заприличват на цирк.
И после, също толкова внезапно, всичко се подрежда. Щом се договорят за хонорара, здравето на Магуайър се подобрява като с магическа пръчка. Джиленхол изчезва от проекта. Холивуд отново се преструва, че тези неща са нормални за индустрията.
Вторият филм печели по-малко от първия, но си остава огромен успех. Рецензиите са отлични. Наградите също. Напрежението обаче не си отива.
При третия филм, студийната намеса става агресивна. Повече злодеи. Повече зрелища. По-малко контрол за режисьора. Spider-Man 3 печели най-много, но струва и най-много. Печалбата е там. Удоволствието – не.
Четвъртият филм се разпада под тежестта на умората и апетитите. Рейми си тръгва. Франчайзът се рестартира. Андрю Гарфийлд подписва за сума, която изглежда символична в сравнение с тези на Магуайър.
А Тоби си тръгва с нещо рядко-срещано – около 80 милиона долара от един герой.
Изчезването и покер масите
След Спайдърмен, Тоби Магуайър не гони прожекторите. Завива встрани.
Продуцирането измества актьорството. Покерът измества червените килими. Частните игри, организирани от Моли Блум, се превръщат в легенда. Според нейните разкази, Магуайър не само печели най-много, но и се наслаждава на властта. Подиграва се. Демонстрира превъзходство. Поведение на човек, който е свикнал да печели преговори.
Холивуд забелязва, но не го наказва. Просто коригира очакванията си.
Контролирани завръщания
Завръщанията на Магуайър пред камерата са редки и премерени. Кратка, запомняща се поява в Tropic Thunder. Сурова роля в Brothers, която му носи единствената номинация за „Златен глобус“. Постепенно изместване към продуцентски проекти, които често се провалят финансово, но му дават пълен контрол.
После идва The Great Gatsby. Отново Ди Каприо е наблизо. Филмът успява. Ролята на Магуайър е видима, но сдържана. Като затваряне на кръг.
Години по-късно, No Way Home го връща в костюма. Публиката полудява. Интернетът ражда слухове за хонорари и подплънки. Реалността е далеч по-проста. Той се връща при свои условия. Равен хонорар с Андрю Гарфийлд. Ограничено екранно време. Максимален ефект.
Истинската форма на загадката
Тоби Магуайър никога не играе по традиционните холивудски правила. Не гони актуалност. Не храни таблоидите. Не се извинява за желанието си за пари.
Това дразни.
Някои актьори изгарят в търсене на обич. Магуайър избира сигурността. Осигурява си финансова свобода рано, отдръпва се, когато индустрията започва да изисква твърде много, и се връща само когато условията го забавляват.
Вече на петдесет, той няма нужда от завръщане. Ако се появи отново, няма и да е от нужда от пари, а по личен избор.
Холивуд още спори за него, защото Холивуд още не знае дали да си тръгнеш навреме е арогантност или интелигентност.
Тоби Магуайър така и не даде отговор. Просто прибра чека и излезе от стаята.
Споделете в:
Discover more from Зад Маската на Славата
Subscribe to get the latest posts sent to your email.